Шестокласничката Лазарина Карайлева е една от отличените участници в кампанията  на сп. „Браво”- „Не затваряй очи”. Идеята да изпрати свое есе възникнала, след като учителката й Соня Велева, която е ръководител и на клуба„Ане Франк”, в който членува и малката авторка, насочила вниманието на всички деца и ги вдъхновила да участват в кампанията. В своето есе Лазарина говори за насилието повече като страничен наблюдател.

„В моето есе аз описах една притча за равнодушието, с което искам да покажа, че хората трябва да си помагат, а не да стоят от страни и нищо да не правят. В творбата си аз показвам повече за отношението към насилието, а не за самото насилие. Показвам как хората трябва да се борят срещу него, а не да са равнодушни към агресията”, разказа панагюрското момиче.

От десетки изпратени творби, само 27 са отличени и ще бъдат публикувани в сп. „Браво”, в това число и есето на Лазарина.

В края на разговорът ни, авторката пожелава на всички свои връстници: „Пожелавам им да не се бият, да са добри един към друг и да си помагат”.

ЧАСТ ОТ ЕСЕТО НА ЛАЗАРИНА

ПРИТЧАТА

...В един селски двор стопаните решили да купят капан и да унищожат мишката, защото била ненужна и нежелана. Мишката научила това, уплашила се и решила да потърси помощ от своите другари в двора, като си казала, че щом се знаят от толкова време, те ще намерят начин да й помогнат. Първо отишла при кокошката и й казала, че я очаква унищожение. Кокошката отвърнала, че е твърде малка и нищо не би могла да предотврати. След това мишката отишла при прасето и му споделила проблема си, а то отвърнало, че изобщо не разбира за какво става дума. Най- накрая мишката се обърнала към кравата, която на свой ред отвърнала, че не може да помогне. Случило се така, че стопанката се разболяла тежко и извикали лекар да я лекува. Тъй като нямало, с какво да му платят, заколили кокошката и му я дали. На гости дошли роднини да видят болната. Заколили прасето да ги нагостят. Стопанката не оздравяла и заколили кравата за погребението.

Така и не купили капан.

Тази притча, която наскоро прочетох ме накара да се замисля за човешките отношения и затова, колко много властва равнодушието в тях. Не правим добра услуга на себе си като извръщаме безучастно глава с мисълта: „Това не ме засяга”..................

............Насилието е винаги признак на слабост, не на сила. То показва, че една личност не може да общува с другите по нормален човешки начин, че не може да контролира поведението си и да сдържа агресията си. Хората, които се опитват да решат проблемите си с насилие или просто го упражняват без причина, често са преживели лични травми и понеже не са намерили помощ, са решили да застанат от другата страна и да приемат другата роля- вече не на жертва............