Дупки, мръсотия, гледките-ужасни, хората-затворени в себе си и всеки потънал в своя свят и своите мисли. Колко жалко, но е факт. Европейците усещат първите признаци на повишените, стокови цени. Да, какво да се прави, всеки кове съдбата си. А ние, ние ще живеем тук и ще се примиряваме с всяка една промяна и всяка една загубена душа. Трудно е нали? Но май никой не ни пита, дали е добре или ни е зле, важното и основното  тук и в момента е да се оцелее. Имам чувството, че участвам в един огромен и постоянно повтарящ се сървайвър, но ако погледнеш от друг ъгъл, това си е просто един биг брадър.