Съдба и после мъка
живот и после смърт
жена и после рожба
страна и после кръв.
Младежи тихо се разхождат
хванали се за ръце
и той нежно се навежда
и й продумва във лице.
Какво ли, иска да й каже
в този, толкоз влюбен миг
а тя поглежда го в лицето
и полъх се усеща тъй свенлив
Целувка, ласка, после нищо
тя-вътре, той-отвън
Живота продължава с песен......
а аз прекъсвам този стих............